от VeselinaVebo | апр. 15, 2022 | поезия
От дъхав зюмбюл и дребна иглика, от здравец зелен и жълт минзухар, венец си надипли мома-Лазарица. В очи й приседнал небесен лазур. Снага – самодивска. Коси – старо злато. Усмивката – утро разпукнато в май… Трендафил червен е обагрил устата. А веждите – тънко усукан...
от VeselinaVebo | апр. 14, 2022 | поезия
Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден. Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам. Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ. Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си. Бъди достатъчно...
от VeselinaVebo | апр. 13, 2022 | поезия
Шапка ти свалям, Животе! Не че си лесен, дори си проклет. Как ме превърташ на сто оборота. Днес ме изгаряш, а утре си лед… Хлабаво няма при тебе, Животе… Не че те мразя, но как ме е яд, щом ме запратиш в деветата глуха да се задъхвам по белия свят, в...
от VeselinaVebo | апр. 12, 2022 | поезия
Щастието ухае на априлски вятър, на бързолетна буря, на писъка на кадънките, на ленивото жужене на пчелите, на гласа на реката. Щастието ухае на дим от печката, на изскърцало таванско прозорче, на отворена градинска портичка, на стари пердета, през които се просмуква...
от VeselinaVebo | апр. 10, 2022 | поезия
Да докоснеш. Да целунеш. Да прегърнеш. Да усетиш. Да прогледнеш. Да се влюбиш. ДА изгрееш и да светиш. Да дочакаш. Да посрещнеш. Да не страдаш. Да не пречиш. Да си тук и да те няма. Да си близо и далече. Да се молиш. Да раздаваш. Да се смееш и да вярваш. Да разбираш....
от VeselinaVebo | мар. 7, 2022 | поезия
Тя е усмихната. И във очите й раждат се хиляди малки звезди. Рисува сърца по стъклото на утрото. И пламва денят във фонтан от дъги. Понякога тя е така не пораснала. Говори със птиците на собствен език. Вярва в някакви странни вълшебства, които се случват съвсем...
