от VeselinaVebo | мар. 2, 2022 | поезия
Към Родината Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта бранна сила, а зарад туй, че съм безсилен...
от VeselinaVebo | фев. 28, 2022 | поезия
Здравей, не се познаваме! Приятно ми е, аз съм Пролет! Ще дойда скоро, веднага щом Малък Сечко – този глупчо ненагледен, си тръгне обиден. Но още е рано, още звездите треперят, сгушени до пушещите комини. Врабчетата търсят трохи, хората – щастие. И снегът се дипли по...
от VeselinaVebo | фев. 24, 2022 | поезия
Какво ни свързва нас — децата — в огромната световна шир? Това е думата крилата, най-хубавата дума — мир. Тя в приказките ни звънливо звучи, лее се безспир и в песничките ни прелива — най-хубавата дума — мир. За мир борбата е голяма. Мир искат всичките деца. Мир...
от VeselinaVebo | фев. 15, 2022 | поезия
В незнаен миг, в незнаен час – без шум, без дим, без слава, доброто в нас надига глас… Доброто побеждава. Дори останал пак без дъх човекът се изправя. Човекът вярва всеки път – доброто побеждава. И враг да срещнеш, гняв стаен пречупен се сломява. Нощта се сменя...
от VeselinaVebo | дек. 4, 2021 | поезия
Искам моето детство и кутия голяма, пълна с малки вълшебства! Искам скута на мама! Искам топло огнище и смокиново сладко, искам детските книжки и ръцете на татко! Искам шала на баба и бонбоните скрити, да си чупя от хляба със ръце неизмити! Искам пролетна люлка на...
от VeselinaVebo | авг. 8, 2021 | поезия
Във неделя събирам мечти. Нямам нужда от миг за почивка. Като малките, силни пчели неуморно се трудя. С усмивка. И обичам неделните дни. Цели чудни полета от обич чакат мен. Да ги грабна. С очи да обходим небето със поглед. Само ние го можем така. Само аз, много аз и...
