от VeselinaVebo | апр. 12, 2022 | поезия
Щастието ухае на априлски вятър, на бързолетна буря, на писъка на кадънките, на ленивото жужене на пчелите, на гласа на реката. Щастието ухае на дим от печката, на изскърцало таванско прозорче, на отворена градинска портичка, на стари пердета, през които се просмуква...
от VeselinaVebo | апр. 10, 2022 | поезия
Да докоснеш. Да целунеш. Да прегърнеш. Да усетиш. Да прогледнеш. Да се влюбиш. ДА изгрееш и да светиш. Да дочакаш. Да посрещнеш. Да не страдаш. Да не пречиш. Да си тук и да те няма. Да си близо и далече. Да се молиш. Да раздаваш. Да се смееш и да вярваш. Да разбираш....
от VeselinaVebo | мар. 7, 2022 | поезия
Тя е усмихната. И във очите й раждат се хиляди малки звезди. Рисува сърца по стъклото на утрото. И пламва денят във фонтан от дъги. Понякога тя е така не пораснала. Говори със птиците на собствен език. Вярва в някакви странни вълшебства, които се случват съвсем...
от VeselinaVebo | мар. 2, 2022 | поезия
Към Родината Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта бранна сила, а зарад туй, че съм безсилен...
от VeselinaVebo | фев. 28, 2022 | поезия
Здравей, не се познаваме! Приятно ми е, аз съм Пролет! Ще дойда скоро, веднага щом Малък Сечко – този глупчо ненагледен, си тръгне обиден. Но още е рано, още звездите треперят, сгушени до пушещите комини. Врабчетата търсят трохи, хората – щастие. И снегът се дипли по...
от VeselinaVebo | фев. 24, 2022 | поезия
Какво ни свързва нас — децата — в огромната световна шир? Това е думата крилата, най-хубавата дума — мир. Тя в приказките ни звънливо звучи, лее се безспир и в песничките ни прелива — най-хубавата дума — мир. За мир борбата е голяма. Мир искат всичките деца. Мир...
