Щастието ухае на априлски вятър, на бързолетна буря, на писъка на кадънките, на ленивото жужене на пчелите, на гласа на реката.
Щастието ухае на дим от печката, на изскърцало таванско прозорче, на отворена градинска портичка, на стари пердета, през които се просмуква оскъдна вечерна светлина.
Щастието ухае на домашен хляб, на меко козе сирене, на студена сметана, на наплетен на плитка киселец с цвят на ръжда, на шепа препечено брашно.
Щастието ухае на звездно небе, бездънно и гъсто като сладко от къпини…
Нарине Абгарян