На село…

На село…

Седим сутрин на масата и закусваме. Тоест народонаселението седи и чака закуска. Питам ги: -Искате ли мекици? А те вдигат глави от телефоните и викат: -Ау, как мекици ? Въглехидрати и мазнини едновременно? И пържено? Ти знаеш ли колко калории има? -За мен – вика...
Щастие…

Щастие…

…Толкова дълго те търсихме… И съдбоносно. Щастие… щастийце… Криеш се, миличко, знам. Тъкмо те видим… Тъкмо едва те докоснем… Тъкмо те хванем… и няма те… няма те там… Недялко...
Първокласник се обръща към учителката…

Първокласник се обръща към учителката…

Първокласник се обръща към учителката с молба да го прехвърли в 3-ти клас. – Но защо? Малкият казва: – Аз съм прекалено умен за 1-ви клас. Сестра ми учи в 3-ти, а аз съм по-умен от нея. Значи аз трябва да бъда поне в 3-ти клас. – Този въпрос може да...
Просто бъди…

Просто бъди…

Просто бъди… Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден. Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам. Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ. Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си....
Здравей…

Здравей…

„Здравей, Мая. Не съм идвал миналата седмица, че валя, а знаеш какъв става пътя до къщата и аз вече трудно ходя. Не съм онзи силен младеж, дето те носи 4 км, като си навехна крака. Нося ти орхидеи, като едно време. Един месец ти подарявах всеки ден докато...