от VeselinaVebo | юни 24, 2026 | поезия
🔸.. Пожелавам ти… Да не ти липсва вяра, когато пътят е неясен. 🔸 Да не ти липсва надежда, когато времето е трудно. 🔸 Да не ти липсва любов, когато сърцето ти има нужда от топлина. 🔸 Пожелавам ти врати, които се отварят навреме. 🔸 Хора, които идват с добро. Думи,...
от VeselinaVebo | дек. 17, 2025 | поезия
През изминалата година не знам дали живях добре, но с Божие благоволение днес съм жива. Не знам дали се смях достатъчно, но продължавам да се смея. Не знам дали имах достатъчно, но продължавам да давам. Не знам дали бях достатъчно близка с близките си, но много ги...
от VeselinaVebo | сеп. 17, 2025 | поезия
Как бързо се изнизват часовете! Докато се усетя, покрай мен умира птица и увяхва цвете. Денят не се повтаря с никой ден. Спести минутка време да обичаш. Използвай всеки дъх на младостта. Доброто и тъгата се привличат в една великолепна красота. Обуй си най-удобните...
от VeselinaVebo | юли 18, 2025 | поезия
Пожелавам ти Да се излекуваш от това, което не казваш на никого, от онези болки, които понасяш мълчаливо, от сълзите, които текат по лицето ти, преди да заспиш и от всички обиди, които преглъщаш. Пожелавам ти да се излекуваш от своите страхове, мъки и несигурности...
от VeselinaVebo | юли 4, 2025 | поезия
Тази сутрин е различна, усещаш ли? Тази сутрин е различна, усещаш ли? Не е от уханието на горещото кафе, нито от слънчевите лъчи, които плахо преминават през завесите. Ела, нека излезем на балкона. Затвори очи и вдишай. Кажи ми чуваш ли? Някъде чуруликат птички....
от VeselinaVebo | юли 4, 2025 | поезия
Довери ми се… Този свят е безумно красив! Не го гледай под свъсени вежди. Хоризонтът, изписан с небрежен курсив е вратата към белия свят на надеждите. Довери ми се. Виждаш ли тези поля – росни, свежи и много зелени, а зад тях млада, буйна, пияна гора и...
