от VeselinaVebo | юли 18, 2025 | поезия
Пожелавам ти Да се излекуваш от това, което не казваш на никого, от онези болки, които понасяш мълчаливо, от сълзите, които текат по лицето ти, преди да заспиш и от всички обиди, които преглъщаш. Пожелавам ти да се излекуваш от своите страхове, мъки и несигурности...
от VeselinaVebo | юли 4, 2025 | поезия
Тази сутрин е различна, усещаш ли? Тази сутрин е различна, усещаш ли? Не е от уханието на горещото кафе, нито от слънчевите лъчи, които плахо преминават през завесите. Ела, нека излезем на балкона. Затвори очи и вдишай. Кажи ми чуваш ли? Някъде чуруликат птички....
от VeselinaVebo | юли 4, 2025 | поезия
Довери ми се… Този свят е безумно красив! Не го гледай под свъсени вежди. Хоризонтът, изписан с небрежен курсив е вратата към белия свят на надеждите. Довери ми се. Виждаш ли тези поля – росни, свежи и много зелени, а зад тях млада, буйна, пияна гора и...
от VeselinaVebo | юни 12, 2025 | поезия
Седни до мен да ти разкажа… Нали ме питаше за любовта? Каквото мога ще ти кажа. Дано съм ти полезна със това. * * * Ти млада си и затова – припряна и може би очакваш някакъв любовен гръм, но всъщност любовта пристига бавно – на пръсти, и е като сън. Тя няма аромат и...
от VeselinaVebo | май 31, 2025 | поезия
💜 Май си тръгва – весел и фриволен. Яхва вятъра по хоризонта и перчем размахва той доволен – хвърлил фойерверк от цветни бомби. Люляци в сияние лилаво размениха поглед и копнежи. Прецъфтяха, но следа остави във душата сянката им нежна. Май с акациите...
от VeselinaVebo | май 5, 2025 | поезия
Как искам… Как искам като птиците да литна, да разперя своите ръце, да съм до хората, които ме обичат от все сърце! На всички, които са безсилни да даря искрица обич, светлина, да повярват, че животът има смисъл, щом Доброто живее в нашите сърца! Като Вълшебница...
