от VeselinaVebo | юни 12, 2025 | поезия
Седни до мен да ти разкажа… Нали ме питаше за любовта? Каквото мога ще ти кажа. Дано съм ти полезна със това. * * * Ти млада си и затова – припряна и може би очакваш някакъв любовен гръм, но всъщност любовта пристига бавно – на пръсти, и е като сън. Тя няма аромат и...
от VeselinaVebo | май 31, 2025 | поезия
💜 Май си тръгва – весел и фриволен. Яхва вятъра по хоризонта и перчем размахва той доволен – хвърлил фойерверк от цветни бомби. Люляци в сияние лилаво размениха поглед и копнежи. Прецъфтяха, но следа остави във душата сянката им нежна. Май с акациите...
от VeselinaVebo | май 5, 2025 | поезия
Как искам… Как искам като птиците да литна, да разперя своите ръце, да съм до хората, които ме обичат от все сърце! На всички, които са безсилни да даря искрица обич, светлина, да повярват, че животът има смисъл, щом Доброто живее в нашите сърца! Като Вълшебница...
от VeselinaVebo | мар. 6, 2025 | поезия
Баба Марта се шегува… Бабо Марто, не така – не прави си с нас шега. Слънчо бърза да огрее, лястовичка да запее… Пак си нещо недоволна. Или си от хрема болна? Цъфна синия синчец, ти покри го със снежец. Пъпки люлякът разпука, Пролет на вратата чука. Да я...
от VeselinaVebo | фев. 11, 2025 | поезия
Живее ми се този живот… Някак не искам много да бързам… Някак забавям лудешкия бяг… Поуморена съм… Дишам, въздишам… А косите ми вече са в сняг… Бавно присядам, оглеждам наоколо… Искам да видя и вътре във мен… И да се...
от VeselinaVebo | фев. 5, 2025 | поезия
Приятелю, привел си рамената. Съзирам влага в твоите очи. Познавам те. Чета те като книга. Разбирам. Нещо ти тежи. Не помниш ли какво си обещахме в едни далечни, по – щастливи дни? Един от нас когато има нужда от подкрепа, да е до другия. Да го държи. Какво така...
