Добрите хора…
Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…милват…и прегръщат
…целуват и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне не плачат с глас.
Добрите хора никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари! Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”
Светлана Тодорова