от VeselinaVebo | ян. 28, 2025 | поезия
Не се отказвай, когато стане трудно! Не свеждай глава, а погледни нагоре! Трудностите са част от приключението и трябва да знаем, че всяка от тях има край. Събери мислите си, хвани живота си в ръце и действай! Няма време да губиш време. Няма смисъл да се предаваш....
от VeselinaVebo | ян. 27, 2025 | поезия
Изпращам ти една идея нежност, и две прегръдки, скрили топлина. Квартет щурци, свирукащи небрежно, и много, адски много тишина… По вятъра ги пращам. Не затваряй прозореца си нощем и за миг. Дори и уморено да догаря от прежни грижи – лунния светлик… Изпращам ти с...
от VeselinaVebo | дек. 20, 2024 | поезия
Искам да ти пожелая смелост да можеш да кажеш „стига“. Пожелавам ти да можеш да забравиш тези, които забравиха теб. Пожелавам ти да се научиш да отваряш прозорци, когато се затварят врати. Пожелавам ти да не се примиряваш, да не чувстваш вина, да не се затваряш...
от VeselinaVebo | ное. 27, 2024 | поезия
Есента си отива Отива си вече и моята есен със мирис на дюли, със кестен на скара… С мъглата на тумби, със вятърна песен… Със жълто килимче, със шубата стара. С оголени клони, с трева окосена. със сенките дълги, с превити тополи. Изнизва се тихо в пътека...
от VeselinaVebo | окт. 15, 2024 | поезия
Ръцете мамини Ръцете мамини на хляб ухаят, на горски ягоди и пчелен мед, те най-добре от всички знаят да носят радост и стопяват лед. Ръцете мамини са неуморни – приспиват, готвят и перат, изплитат дрешки многобройни, прегръщат нежно, чудеса творят… Ръцете...
от VeselinaVebo | окт. 8, 2024 | поезия
Октомври се разплака и се сгуши, зави се с одеяло от листа….А после под чардака се промуши и тихо се обгърна с есента… И капеха сълзичките му бавно…Намокриха земята… За добро…Тя чакаше ги много от отдавна, че рожбички отглежда си…....
