от VeselinaVebo | апр. 21, 2021 | поезия
Тя е мъничка царица, златокоса, светлолика. Сред цветята тя живее, на лаленце се люлее, в светъл празник рано пее: „Хайде, ставайте, дечица! И от клончета върбица колелца си изплетете, на дъсчица ги сложете, и в реката ги хвърлете. Туй, що тръгне най-напред носи...
от VeselinaVebo | мар. 16, 2021 | поезия
Просто нямам професия. Не ме питай коя съм. Безработна тотално. Но работеща – вечно. С всички санкции аз съм безпределно наясно. С всички премии – скарана. Ей така, от човечност. Обучавам на щастие. Кротко бърша сълзи. Ремонтирам криле. После пускам в движение....
от VeselinaVebo | мар. 12, 2021 | поезия
И винаги, в копнеж по незавършеност, решаваме да променим нещата. От утре ще сме вече с друга същност. По-истинска. По-бяла. По-крилата… От утре ще сме строго на диета, и даже ще я спазваме редовно. Сериозно ще се грижим за сърцето си. Ще вярваме. От утре. Безусловно....
от VeselinaVebo | фев. 22, 2021 | поезия
Приятелю, привел си рамената. Съзирам влага в твоите очи. Познавам те. Чета те като книга. Разбирам. Нещо ти тежи. Не помниш ли какво си обещахме в едни далечни, по – щастливи дни? Един от нас когато има нужда от подкрепа, да е до другия. Да го държи. Какво така...
от VeselinaVebo | фев. 20, 2021 | поезия
Какво е да намираш детелини, с вълшебни четири листа? Каква магия тайнствена се крие във таз наглед, уж простичка трева? Полагам ги във книга овехтяла, зареждам ги с любов и доброта, наричам ги за мен любими хора… А после ги поднасям от душа. Усмихват ми се хората...
от VeselinaVebo | фев. 16, 2021 | поезия
Имат си мама и татко дете – и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко поднасят му те на тепсия. Слага му баба в устенцата хляба, таткото – млякото, супата – мама. Глезят го всичките – обич голяма! Мими се мръщи, потропва, пищи: – Супа не...
