от VeselinaVebo | фев. 22, 2021 | поезия
Приятелю, привел си рамената. Съзирам влага в твоите очи. Познавам те. Чета те като книга. Разбирам. Нещо ти тежи. Не помниш ли какво си обещахме в едни далечни, по – щастливи дни? Един от нас когато има нужда от подкрепа, да е до другия. Да го държи. Какво така...
от VeselinaVebo | фев. 20, 2021 | поезия
Какво е да намираш детелини, с вълшебни четири листа? Каква магия тайнствена се крие във таз наглед, уж простичка трева? Полагам ги във книга овехтяла, зареждам ги с любов и доброта, наричам ги за мен любими хора… А после ги поднасям от душа. Усмихват ми се хората...
от VeselinaVebo | фев. 16, 2021 | поезия
Имат си мама и татко дете – и за детето си грижат се те. Гледат го, сякаш е цвете в саксия, всичко поднасят му те на тепсия. Слага му баба в устенцата хляба, таткото – млякото, супата – мама. Глезят го всичките – обич голяма! Мими се мръщи, потропва, пищи: – Супа не...
от VeselinaVebo | фев. 12, 2021 | поезия
Смехът е заразителен, „прихващаш“ го като грипа. Когато срещна някой, който ми се усмихва, тутакси предавам усмивката по-нататък. Хиля си се открито и видя ли насреща, че хората ми се усмихват, вече знам, че съм забелязан. Така една едничка усмивка може да...
от VeselinaVebo | фев. 5, 2021 | поезия
Кога в света водата на Потопа завърна се към свойте брегове, на сушата от пяна на потока излезе Любовта, тя тиха бе и изпари се някакси до срока а хиляди лета там срокът бе. Има чудаци – още тука днес – да гълтат с пълна гръд от тази смес, и ни награда...
от VeselinaVebo | ян. 8, 2021 | поезия
Още преди да те срещна в живота си – теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия – теб аз съм чакал. Колко години без шум са сближавали двата маршрута? Колко...
