от VeselinaVebo | фев. 12, 2021 | поезия
Смехът е заразителен, „прихващаш“ го като грипа. Когато срещна някой, който ми се усмихва, тутакси предавам усмивката по-нататък. Хиля си се открито и видя ли насреща, че хората ми се усмихват, вече знам, че съм забелязан. Така една едничка усмивка може да...
от VeselinaVebo | фев. 5, 2021 | поезия
Кога в света водата на Потопа завърна се към свойте брегове, на сушата от пяна на потока излезе Любовта, тя тиха бе и изпари се някакси до срока а хиляди лета там срокът бе. Има чудаци – още тука днес – да гълтат с пълна гръд от тази смес, и ни награда...
от VeselinaVebo | ян. 8, 2021 | поезия
Още преди да те срещна в живота си – теб съм обичал. В древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба, в шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл, по телевизия, по телепатия – теб аз съм чакал. Колко години без шум са сближавали двата маршрута? Колко...
от VeselinaVebo | авг. 7, 2020 | поезия
Добре дошло, мило лято! Лятото не мигва нощем, после дреме в автобуса. Слиза, хубаво и рошаво, и забравя да закуси. То часовници не носи. Губи фотоапарата си. С интерес разглежда босите смешни пръсти на краката си. Смее се, и се смущава, и от всяка сянка трепва. Лесно...
