Още преди да те срещна в живота си –
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия –
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута?
Колко причини в света са създавали
тази минута! –
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми –
ти си до мене.
Ти ме издигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
Георги Константинов