от VeselinaVebo | апр. 27, 2022 | поезия
Усмихни се! Усмихни се мили човече! Тъга и тревога прогони надалече! Когато усмивка лицето ти сгрее, душата ти мрачна сама ще запее. Усмихни се! Усмивката значи надежда. През житейските бури тя те превежда. Тя е лек чудодеен за страх и умора. Усмивката прави ни...
от VeselinaVebo | апр. 22, 2022 | поезия
Когато си от всичко уморен, когато ти е тежко на душата, когато си на мъката си в плен и не те държат дори краката. Когато си затънал в нищета и искаш да крещиш, и да не спираш, когато ти е все едно… Така… Когато мислиш всъщност, че умираш. Тогава си спомни за своя...
от VeselinaVebo | апр. 21, 2022 | поезия
Пълна кошничка с яйца имам днес да украся, сини, жълтички, зелени трябва да са пременени. Първото ще е червено за здраве то е отредено, и със него по челцата мама маже си децата. Тези пъстри яйчица носят радост у дома, ще видим кой ще победи щом камбана зазвъни....
от VeselinaVebo | апр. 20, 2022 | поезия
За всеки ден, във който дишам. За туй, че пазиш Ти нощес духът ми жив. За да напиша, че всяко Днес е Твоят Дар. А всяко утре е награда. Че всеки сам е господар, в живота си гради преграда. Че рамки слагаме безчет, на мисли, действия и думи. Че този стих и тоз куплет,...
от VeselinaVebo | апр. 19, 2022 | поезия
Подарявам ти Радост, Любов и Мечти! Подарявам ти своето цвете… Нека Щастие вечно в теб да звъни, а Живота – рисувай го цветен! И Усмивки ти пращам от мен за Добро, приеми ги… Раздавай ги после. Нека все те обливат като дъжд из ведро, ще поникнат и...
от VeselinaVebo | апр. 18, 2022 | поезия
Седни до мен да ти разкажа… Нали ме питаше за любовта? Каквото мога ще ти кажа. Дано съм ти полезна със това. Ти млада си и затова – припряна и може би очакваш някакъв любовен гръм, но всъщност любовта пристига бавно – на пръсти, и е като сън. Тя няма аромат и форма....
