от VeselinaVebo | юни 3, 2022 | поезия
Какво добро направи днес? Прошепна ли най-мила дума на някой просяк без адрес, подаде ли му хляб безшумно? Надежда някому дари ли? Сълза изтри ли на сирак? И вдъхна ли на болен сили? Приятел подкрепи ли пак? А защити ли някой с чест? Погали ли бездомно куче? Какво...
от VeselinaVebo | май 25, 2022 | поезия
Усмихвай се… На весел се преструвай… Макар да ти изглежда безнадеждно. В килера на Душата арестувай Тъгата си…. Но погали я нежно. Завий я топличко… Приспи я някак. Вземи се във ръце… И покажи се… Приятели и врагове те чакат...
от VeselinaVebo | май 23, 2022 | поезия
Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах! Отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас… Прости ми...
от VeselinaVebo | май 18, 2022 | поезия
Къде останахте, чудни вечери, с безброй желания неизречени? Къде сте мигове, пожелавани, със откровения, незабравени цял живот? Един неразделен клас с радостни песни и шеги дълго огласяше града след петия час… Един неразделен клас, с общи тревоги и мечти,...
от VeselinaVebo | май 12, 2022 | поезия
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките. Когато момчетиите замеряха с прашка птичките. Когато до полуда в едно момче се влюби. Когато жива се оплака, защото го изгуби. Тя плачеше, когато остана сама. За старите си кукли, за мама, за дома. Когато се омъжи, очите си...
от VeselinaVebo | май 5, 2022 | поезия
Здравей, сърце! Иска ми се днес да поговорим за мечтите. Не, не за целите, които доволно отмятаме с тикче. Нека поговорим за мечтите, които ни държат цели, будни, силни. Знаеш ли, сърце, каква е разликата между целите и мечтите? Мечтата е онази цел, на която сме...
