от VeselinaVebo | юни 28, 2022 | поезия
Душата ми е дом с отворени врати – за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището на живота… Душата ми е със отворени врати. Но-най навътре има стая със зазидани прозорци. Ключът е денонощно в мен. И рядко го превъртам във ключалката. Там...
от VeselinaVebo | юни 18, 2022 | поезия
Светът е уморен и му се спи. Разбирам го. Денят бе много тежък. Все има за какво да ни боли, и има повод да ни липсва нежност…… Светът е уморен – от много тичане, от хиляди несбъднати очаквания, от всички неизречени „Обичам те!”, които в бързината сме...
от VeselinaVebo | юни 17, 2022 | поезия
Времето нищо не ни отнема. Просто заменя едни неща с други. Заменя младостта с мъдрост, дързостта – с търпение, любовта – с приятелство… Извежда от живота ни едни хора и довежда други… Накрая дава на всеки по два метра пръст и цяла вечност тишина… И...
от VeselinaVebo | юни 3, 2022 | поезия
Какво добро направи днес? Прошепна ли най-мила дума на някой просяк без адрес, подаде ли му хляб безшумно? Надежда някому дари ли? Сълза изтри ли на сирак? И вдъхна ли на болен сили? Приятел подкрепи ли пак? А защити ли някой с чест? Погали ли бездомно куче? Какво...
от VeselinaVebo | май 25, 2022 | поезия
Усмихвай се… На весел се преструвай… Макар да ти изглежда безнадеждно. В килера на Душата арестувай Тъгата си…. Но погали я нежно. Завий я топличко… Приспи я някак. Вземи се във ръце… И покажи се… Приятели и врагове те чакат...
от VeselinaVebo | май 23, 2022 | поезия
Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах! Отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас… Прости ми...
