от VeselinaVebo | авг. 6, 2022 | поезия
Август е листче от календара с моето име. Август е в топлите лъчи, събуждайки ме сутрин. Август рисува морски брегове. Събира мидички. Чертае нови хоризонти. Август е в аромата на нещо сладко, вкусно и приятно. Нещо разливащо се – като узрял плод. И в мириса на прясно...
от VeselinaVebo | авг. 1, 2022 | поезия
Не вярвам в невъзможните неща, не ме плашете с липсата на избор – денят се ражда, въпреки нощта, и в сухата пустиня бликва извор… Не вярвам в лоши хора и съдби. Не вярвам също във сърца „от камък“! Не вярвам в Ада ( Бог да ми прости! ), но...
от VeselinaVebo | юли 29, 2022 | поезия
– Здравей, откъде идваш така запъхтян? – От новото време. – Така ли? И какво ми носиш? – Тъга. – Защо тъга? Не предлагат ли друго? – Не предлагат. Всичко друго липсва. – Но нали идваш от новото време. Там би трябвало да има...
от VeselinaVebo | юли 21, 2022 | поезия
Добрите хора лесно се познават. Те не подскачат, често си мълчат. Когато ги обидят, просто стават и си отиват за пореден път. Добрите хора могат да прощават, Не само с думи, но и със сърце. Каквото имат, винаги раздават. И слушат те с наивност на дете. Добрите хора...
от VeselinaVebo | юли 9, 2022 | поезия
Децата са като хвърчила Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато всички останете без дъх. Те се разбиват… удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят… Накрая, те политат. Нуждаят се...
от VeselinaVebo | юли 3, 2022 | поезия
Този свят е безумно красив! Не го гледай под свъсени вежди. Хоризонтът, изписан с небрежен курсив е вратата към белия свят на надеждите. Довери ми се. Виждаш ли тези поля – росни, свежи и много зелени, а зад тях млада, буйна, пияна гора и река като снопчета...
