от VeselinaVebo | авг. 26, 2022 | поезия
Какво е животът, приятелю – един пъзел с безброй цветове една кутия със хиляди спомени, сякаш сбрани от куп светове… Всяко утро посрещаш с надежда, че по-добър от вчера ще бъде денят. И всеки от нас пътят в различни посоки отвежда в борба за насъщния...
от VeselinaVebo | авг. 24, 2022 | поезия
Сред горите на Балкана, посред Мечата поляна, бяла къщичка се гуши между двете диви круши. Тук живеят три братлета – малки палави мечета. Всяка сутрин буди Слънчо Мечо, Рошльо и Медунчо. – Съмна вече, стига сън! Хей, момчета, хайде вън! – Слънчо мечовците кани...
от VeselinaVebo | авг. 22, 2022 | поезия
Пазете си жените, господа! Молете се да бъдат здрави, че те са като живата вода„ дори и хромите изправят прави… Пазете си жените, господа! Сърцето женско да не страда, вие почит дайте им, и свобода, заради тях идете и на клада. Заради майките, на вашите деца,...
от VeselinaVebo | авг. 18, 2022 | поезия
Попитали цветето в какво вярва. – В топлината! – отговорило то. Все още вярвам, че хората се раждат добри и остават такива, докато имат нужда да получават любов. Вярвам в това, че една секунда е достатъчна да покажеш на някого, че е част от живота ти. Една...
от VeselinaVebo | авг. 16, 2022 | поезия
Зайко майка си обича, тя е мила и добра, грижи се, за да се чувства той най-специален на света! И навсякъде се хвали колко го обича Зайка, с мека лапичка го гали, тя е най-добрата майка! Чу го Ежко в храсталака как разказва, как се хвали, съвсем мъничко изчака и пред...
от VeselinaVebo | авг. 14, 2022 | поезия
Щастие – знаеш ли, много е просто: Когато на брат си отидеш на гости. Когато направиш сладки с канела. Когато си кажеш «днеска бях смела». Когато дадеш си последното залче. Когато докосне те бебешко палче. Когато си болен и дават ти чай. Когато Балканът е сякаш...
