от VeselinaVebo | авг. 18, 2022 | поезия
Попитали цветето в какво вярва. – В топлината! – отговорило то. Все още вярвам, че хората се раждат добри и остават такива, докато имат нужда да получават любов. Вярвам в това, че една секунда е достатъчна да покажеш на някого, че е част от живота ти. Една...
от VeselinaVebo | авг. 16, 2022 | поезия
Зайко майка си обича, тя е мила и добра, грижи се, за да се чувства той най-специален на света! И навсякъде се хвали колко го обича Зайка, с мека лапичка го гали, тя е най-добрата майка! Чу го Ежко в храсталака как разказва, как се хвали, съвсем мъничко изчака и пред...
от VeselinaVebo | авг. 14, 2022 | поезия
Щастие – знаеш ли, много е просто: Когато на брат си отидеш на гости. Когато направиш сладки с канела. Когато си кажеш «днеска бях смела». Когато дадеш си последното залче. Когато докосне те бебешко палче. Когато си болен и дават ти чай. Когато Балканът е сякаш...
от VeselinaVebo | авг. 13, 2022 | поезия
И пак е тук дъхът на синьото ни лято, с малинов вкус и дъхави цветя, със позлатени класове в полята, със писъка на чайки край брега. С окъпани от слънцето върхари, със лавандулово пияна синева, със мъх сред дивните дъбрави, с потоци бистри, спиращи дъха. Дъхът на...
от VeselinaVebo | авг. 9, 2022 | поезия
На диета съм – отказах сълзите, злобата, тъгата, лъжите. Нямам нужда от тях, от болка, гордост и страх. Приемам: добро настроение, шепа усмивки, часове смях, малко любовно вдъхновение. Консумирам по много от тях! Странични ефекти: Отказване няма! Помага във...
от VeselinaVebo | авг. 7, 2022 | поезия
Неделята ли? Тя е време за пауза. За къпане на мисли. За рисувани на цветни хвърчила. За маргаритки. Неделята е въздишка. Чаша кафе, но със сметана. Целувка, но от бавните. Мечта, но от забравените. Рокля, но от онези, които свободно падат по тялото. Неделята е нужда....
