от VeselinaVebo | сеп. 5, 2022 | поезия
Казват, че когато орелът е ранен, полита към върха на планината. С последни сили, но до края устремен, той следва своя път към светлината. Намира най-високата скала и с вятъра единствено нощува. Очаква изгрева с разперени крила и се оставя слънцето да го лекува. Не ти...
от VeselinaVebo | авг. 29, 2022 | поезия
Ако тази нощ си наречете звезда с любимо име – тя ще грее вечно , защото небето през август е вълшебно …Сега е най-красиво нощното небе. Ако не вярваш вгледай се във него. Сред мрака му, протегнал мамещо ръце, ще видиш как сребро ще се излее от всичките...
от VeselinaVebo | авг. 28, 2022 | поезия
Никой не се променя, ако сам не поиска. Не се променя, ако го молите. Не се променя, ако го усмивате. Не се променя, ако използвате разум, емоции или строга любов. Има само едно нещо,което кара човек да се променя: неговото собствено осъзнаване,че има нужда да се...
от VeselinaVebo | авг. 26, 2022 | поезия
Какво е животът, приятелю – един пъзел с безброй цветове една кутия със хиляди спомени, сякаш сбрани от куп светове… Всяко утро посрещаш с надежда, че по-добър от вчера ще бъде денят. И всеки от нас пътят в различни посоки отвежда в борба за насъщния...
от VeselinaVebo | авг. 24, 2022 | поезия
Сред горите на Балкана, посред Мечата поляна, бяла къщичка се гуши между двете диви круши. Тук живеят три братлета – малки палави мечета. Всяка сутрин буди Слънчо Мечо, Рошльо и Медунчо. – Съмна вече, стига сън! Хей, момчета, хайде вън! – Слънчо мечовците кани...
от VeselinaVebo | авг. 22, 2022 | поезия
Пазете си жените, господа! Молете се да бъдат здрави, че те са като живата вода„ дори и хромите изправят прави… Пазете си жените, господа! Сърцето женско да не страда, вие почит дайте им, и свобода, заради тях идете и на клада. Заради майките, на вашите деца,...