от VeselinaVebo | сеп. 27, 2022 | поезия
Едва ли някой може да те спре, щом тръгнала си вече из гората с палитрата и с четката в ръце, за да рисуваш тихо по листата. Кога успяваш, само ми кажи, по всичките дървета да преминеш и смесвайки най-топлите бои, ти името си в клоните да впишеш? И как сама, без...
от VeselinaVebo | сеп. 23, 2022 | поезия
Септември е към своя край и лятото си отива.Отива си, за да го заместят падащите листенца от дърветата, шаловете – плътно увити около врата, бурният вятър и чукащите капчици дъжд по перваза на прозореца. Есента пристига пременена в многобройните нюанси на кафявото,...
от VeselinaVebo | сеп. 21, 2022 | поезия
Краят на Лятото с боси петички тича по морския бряг. Отнася ми птиците. Отнася ги всичките. Оставя ми шепа цветя. Оставя ми мидичка, забравена в джоба. Оставя ми сол от вълни. Оставя ми слънце, скрито зад облак. За дните, в които вали. Краят на Лятото, син като...
от VeselinaVebo | сеп. 20, 2022 | поезия
Усмихвай се по много и злото надживей! Във времето сурово танцувай и си пей! С музика любима и с книгата в ръка, животът ти ще има простор и широта. Мисли си позитивно за хубави неща, раздавай инстинктивно на всеки доброта! И може би тогава ще стане, знай, така че с...
от VeselinaVebo | сеп. 17, 2022 | поезия
Моята събота пак се усмихна, събуди ме рано, намигна с финес. После до мен под юргана притихна и ми прошепна:“Хубав ден ще е днес!“ Тихо донесе ми топла напитка, музика пусна, показа ми танц. Среса косите ми нежно на плитка и ме покани на сутрешен валс....
от VeselinaVebo | сеп. 6, 2022 | поезия
Умира бавно този, който не пътува, който не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този, който разрушава себелюбието си, който отказва помощта. Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който...
