Едва ли някой може да те спре,
щом тръгнала си вече из гората
с палитрата и с четката в ръце,
за да рисуваш тихо по листата.
Кога успяваш, само ми кажи,
по всичките дървета да преминеш
и смесвайки най-топлите бои,
ти името си в клоните да впишеш?
И как сама, без помощта на друг,
ти шарките в килима си втъкала
и метнала си го по този път,
по който цяло лято съм вървяла?
След тебе, знам, ще духнат ветрове,
в короните ти пръсти ще завират,
и с плисналите ледни дъждове
дъха ти топъл бавно ще отмиват.
Затуй сега букет ще набера,
от листи огнени, зелени, златни.
Парченце спомен ще си отнеса
за прелестите ти невероятни.
автор Милена Йорданова