от VeselinaVebo | дек. 13, 2022 | поезия
Време е за декември Пак ще забавя темпото. Стига ми толкова бързане. Време е за декември, чай от жасмин и свързаност… Време за лед по стъклата и за жарава в камината. Време да излекувам душата си от толкова много минало… Да не спестявам прегръдките, нищо...
от VeselinaVebo | ное. 11, 2022 | поезия
Семейството, откакто свят светува, в живота неизменно съществува. Едно гнездо от обич съградено, с магията на любовта споено. Дали е бедно то, или богато, на него се опираме, когато от срещите си с непочтени хора, почувстваме в душата си умора. Семейството е мястото,...
от VeselinaVebo | ное. 9, 2022 | поезия
Всички казват, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Да изгубиш някого боли. Завистта боли. Всеки бърка тези неща с любов, но в действителност любовта е единственото нещо на този свят, което прикрива цялата болка и кара някого да се...
от VeselinaVebo | окт. 3, 2022 | поезия
Октомври е небе с безброй звезди. Оранжеви листа. И кестени. Октомври пише приказки. Или мълчи. И е ужасно повече от есен… Октомври е носталгия. Тъга. Усмивка. Радост. Ябълки. И грозде. Октомври, всъщност, е жена. Която омагьосва с поглед. Октомври е въздишка....
от VeselinaVebo | сеп. 30, 2022 | поезия
Как ме завъртя живота, нямах време да го осъзная, промениха се нещата , от началото до края… Боже, аз една я мислех, а съвсем различна стана… Планове, мечти, стремежи….Сринаха се! Остана жива рана… Да напомня, че сме смъртни, че сме само прах в...
от VeselinaVebo | сеп. 29, 2022 | поезия
Карнавал в гората Как започна? Есента боядиса листата на брезата. После ветровете – през лятото спали – се разбудиха и надуха кавали. Те свиреха тъй весело, че листата се засмяха и заиграха. Песента на кавалите беше звънка, а дръжката на всяко листо е тънка! Листата...
