от VeselinaVebo | апр. 19, 2022 | поезия
Подарявам ти Радост, Любов и Мечти! Подарявам ти своето цвете… Нека Щастие вечно в теб да звъни, а Живота – рисувай го цветен! И Усмивки ти пращам от мен за Добро, приеми ги… Раздавай ги после. Нека все те обливат като дъжд из ведро, ще поникнат и...
от VeselinaVebo | апр. 18, 2022 | поезия
Седни до мен да ти разкажа… Нали ме питаше за любовта? Каквото мога ще ти кажа. Дано съм ти полезна със това. Ти млада си и затова – припряна и може би очакваш някакъв любовен гръм, но всъщност любовта пристига бавно – на пръсти, и е като сън. Тя няма аромат и форма....
от VeselinaVebo | апр. 15, 2022 | поезия
От дъхав зюмбюл и дребна иглика, от здравец зелен и жълт минзухар, венец си надипли мома-Лазарица. В очи й приседнал небесен лазур. Снага – самодивска. Коси – старо злато. Усмивката – утро разпукнато в май… Трендафил червен е обагрил устата. А веждите – тънко усукан...
от VeselinaVebo | апр. 14, 2022 | поезия
Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден. Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам. Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ. Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си. Бъди достатъчно...
от VeselinaVebo | апр. 13, 2022 | поезия
Шапка ти свалям, Животе! Не че си лесен, дори си проклет. Как ме превърташ на сто оборота. Днес ме изгаряш, а утре си лед… Хлабаво няма при тебе, Животе… Не че те мразя, но как ме е яд, щом ме запратиш в деветата глуха да се задъхвам по белия свят, в...
от VeselinaVebo | апр. 12, 2022 | поезия
Щастието ухае на априлски вятър, на бързолетна буря, на писъка на кадънките, на ленивото жужене на пчелите, на гласа на реката. Щастието ухае на дим от печката, на изскърцало таванско прозорче, на отворена градинска портичка, на стари пердета, през които се просмуква...
