от VeselinaVebo | апр. 30, 2022 | поезия
Какво носиш, когато си с празни ръце… Какво виждаш, когато си със затворени очи… Какво казваш, когато мълчиш… Какво даваш, когато нямаш нищо… Къде отиваш, когато си спрял в себе си… Важно е… Какъв ще бъдеш днес, въпреки вчера…...
от VeselinaVebo | апр. 28, 2022 | поезия
Облечени във сивите костюми вървим по улиците на града. Говорим си само с по две-три думи и крием се зад тъмни очила… А казват, че очите ни били са на нашата душевност огледало, но сякаш сме актьори и актриси на ролите отдадени изцяло… Затворени във своите черупки...
от VeselinaVebo | апр. 27, 2022 | поезия
Усмихни се! Усмихни се мили човече! Тъга и тревога прогони надалече! Когато усмивка лицето ти сгрее, душата ти мрачна сама ще запее. Усмихни се! Усмивката значи надежда. През житейските бури тя те превежда. Тя е лек чудодеен за страх и умора. Усмивката прави ни...
от VeselinaVebo | апр. 22, 2022 | поезия
Когато си от всичко уморен, когато ти е тежко на душата, когато си на мъката си в плен и не те държат дори краката. Когато си затънал в нищета и искаш да крещиш, и да не спираш, когато ти е все едно… Така… Когато мислиш всъщност, че умираш. Тогава си спомни за своя...
от VeselinaVebo | апр. 21, 2022 | поезия
Пълна кошничка с яйца имам днес да украся, сини, жълтички, зелени трябва да са пременени. Първото ще е червено за здраве то е отредено, и със него по челцата мама маже си децата. Тези пъстри яйчица носят радост у дома, ще видим кой ще победи щом камбана зазвъни....
от VeselinaVebo | апр. 20, 2022 | поезия
За всеки ден, във който дишам. За туй, че пазиш Ти нощес духът ми жив. За да напиша, че всяко Днес е Твоят Дар. А всяко утре е награда. Че всеки сам е господар, в живота си гради преграда. Че рамки слагаме безчет, на мисли, действия и думи. Че този стих и тоз куплет,...
