Какво носиш, когато си с празни ръце…
Какво виждаш, когато си със затворени очи…
Какво казваш, когато мълчиш…
Какво даваш, когато нямаш нищо…
Къде отиваш, когато си спрял в себе си…
Важно е…
Какъв ще бъдеш днес, въпреки вчера…
Какво ще направиш днес, въпреки утре…
Къде те почуква човешкото…
Къде те гали дребното…
Колко те смалява лошото…
Как те променя грозното…
Важно е…
Какво си дал на идване…
Какво завещаваш на тръгване…
Къде оставяш себе си…
Кого оставяш в себе си…
Какво учиш за усмивката…
Какво учиш за болката…
Какво учиш за прошката…
Важно е…
Да се събираш в себе си така…
че да имаш малко място да потанцуваш с мислите си…
да имаш достатъчно въздух да дишаш дълбоко…
да имаш достатъчно вяра,
да продължиш напред със смелост.
Важно е…
това, което е важно за сърцето ти….
Другото променя форма и смисъл. Свива се и се разширява до безобразие.
Мачка те и те лети на пресекулки…
Важно е…
да имаш нещо, което ти е важно.
Защото си тук.
И в това трябва да има смисъл…
Ariadna