от VeselinaVebo | авг. 17, 2023 | поезия
Усмихвал ли си се, когато ти се плаче? Мълчал ли си, когато всичко в теб крещи? Летял ли си, когато душата ти със мъка крачи? И пял ли си… когато много те боли? Дарявал ли си любов, когато нищо нямаш? Мечтал ли си, когато вярата във теб кърви? Излизал ли си, когато си...
от VeselinaVebo | авг. 14, 2023 | поезия
Добрите хора… Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина а подаряват…милват…и прегръщат …целуват и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас…...
от VeselinaVebo | апр. 27, 2023 | поезия
Прегръдка Една душичка плаче неразбрана… (Но кой ли има време за това?!) Прегръдката на татко и на мама – най-хубавото нещо на света… Една прегръдка само, а пък колко лъчи се плисват в небосвода плах, и мигом се стопяват всички болки, изтриват с гума целия...
от VeselinaVebo | апр. 19, 2023 | поезия
Познавате ли хора, които стоплят душата ви всеки път, когато ги срещнете? Наричам ги хора – слънца. Сияйни присъствия – благи като сутрешни лъчи, категорични като обедно слънце и романтично искрени като младежко обяснение в любов по залез. Те са хората, с които само...
от VeselinaVebo | фев. 27, 2023 | поезия
Очевидно И да се смеем, и да плачем – живеенето е за малко. За малко само нещо значим. Една черта от химикалка. Приятели – дано са здрави. Деца – дано да са щастливи. Това най-много да оставим. Довиждане – и си отиваме. И нищо няма да си вземем. И нищичко не...
от VeselinaVebo | фев. 15, 2023 | поезия
Ние – майките, знам, на моменти сме страшно досадни – прекаляваме с грижи, съвети, едвам се търпим. Де да можеше някак (повярвайте, тайно мечтаем) да си легнем спокойни, без тревога за вас да заспим. Да не мислим къде сте, с кого сте, защо не звъните; да ви...
