Ние – майките, знам, на моменти сме страшно досадни –
прекаляваме с грижи, съвети, едвам се търпим.
Де да можеше някак (повярвайте, тайно мечтаем)
да си легнем спокойни, без тревога за вас да заспим.
Да не мислим къде сте, с кого сте, защо не звъните;
да ви пуснем свободни, да гледаме своя живот;
да забравим, че още сте млади и твърде наивни
и да вярваме силно, че винаги с вас ще е Бог.
Но откакто сърцата ви биеха в наште утроби,
претърпели сме чудо, наречено майчин инстинкт,
то е нещо, заложено в нас от самата природа,
задължава да бъдем нащрек, да ви пазим, да бдим.
Цял живот се развива, нараства след всяка заплаха:
детски болести, лоши другари, тийнейджърски гняв…
Вкоренява се в нашите мисли, превзема сърцата.
Тя – природата – никога нищо не връща назад.
Де да можеше някак, когато сте вече големи,
да изтръгнем от себе си този първичен инстинкт,
да не чакаме денем и нощем две думи вълшебни:
„Мамо, аз съм добре.“ За да можем спокойно да спим.
В. Чапанова