Един неразделен клас

Един неразделен клас

Къде останахте, чудни вечери, с безброй желания неизречени? Къде сте мигове, пожелавани, със откровения, незабравени цял живот? Един неразделен клас с радостни песни и шеги дълго огласяше града след петия час… Един неразделен клас, с общи тревоги и мечти,...
Ода за женските сълзи

Ода за женските сълзи

Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките. Когато момчетиите замеряха с прашка птичките. Когато до полуда в едно момче се влюби. Когато жива се оплака, защото го изгуби. Тя плачеше, когато остана сама. За старите си кукли, за мама, за дома. Когато се омъжи, очите си...
Здравей, сърце…

Здравей, сърце…

Здравей, сърце! Иска ми се днес да поговорим за мечтите. Не, не за целите, които доволно отмятаме с тикче. Нека поговорим за мечтите, които ни държат цели, будни, силни. Знаеш ли, сърце, каква е разликата между целите и мечтите? Мечтата е онази цел, на която сме...
Разделение…

Разделение…

Във мен живеят точно три жени и не отстъпва никоя на йота. Едната шепне тихичко: „Падни! Покорните са най-добре в живота.“ А втората, настръхнала за бой, плете въже от тънките ми вени и драска нощем хищният й вой: „Жените не застават на колéне!„ И третата… ах! в този...
Важно е…

Важно е…

Какво носиш, когато си с празни ръце… Какво виждаш, когато си със затворени очи… Какво казваш, когато мълчиш… Какво даваш, когато нямаш нищо… Къде отиваш, когато си спрял в себе си… Важно е… Какъв ще бъдеш днес, въпреки вчера…...
Равносметка …

Равносметка …

Облечени във сивите костюми вървим по улиците на града. Говорим си само с по две-три думи и крием се зад тъмни очила… А казват, че очите ни били са на нашата душевност огледало, но сякаш сме актьори и актриси на ролите отдадени изцяло… Затворени във своите черупки...