от VeselinaVebo | авг. 14, 2023 | поезия
Добрите хора… Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина а подаряват…милват…и прегръщат …целуват и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас…...
от VeselinaVebo | апр. 27, 2023 | поезия
Прегръдка Една душичка плаче неразбрана… (Но кой ли има време за това?!) Прегръдката на татко и на мама – най-хубавото нещо на света… Една прегръдка само, а пък колко лъчи се плисват в небосвода плах, и мигом се стопяват всички болки, изтриват с гума целия...
от VeselinaVebo | апр. 19, 2023 | поезия
Познавате ли хора, които стоплят душата ви всеки път, когато ги срещнете? Наричам ги хора – слънца. Сияйни присъствия – благи като сутрешни лъчи, категорични като обедно слънце и романтично искрени като младежко обяснение в любов по залез. Те са хората, с които само...
от VeselinaVebo | фев. 27, 2023 | поезия
Очевидно И да се смеем, и да плачем – живеенето е за малко. За малко само нещо значим. Една черта от химикалка. Приятели – дано са здрави. Деца – дано да са щастливи. Това най-много да оставим. Довиждане – и си отиваме. И нищо няма да си вземем. И нищичко не...
от VeselinaVebo | фев. 15, 2023 | поезия
Ние – майките, знам, на моменти сме страшно досадни – прекаляваме с грижи, съвети, едвам се търпим. Де да можеше някак (повярвайте, тайно мечтаем) да си легнем спокойни, без тревога за вас да заспим. Да не мислим къде сте, с кого сте, защо не звъните; да ви...
от VeselinaVebo | ян. 24, 2023 | поезия
Приятелите винаги остават Приятелите със черти познати не носят на ревера си емблема. Откриваме ги само по душата, опора щом ни дават без да вземат. За себе си мълчат, но ни изслушват, разделят наш’те грижи, свойте ризи. Приятелството не е бар задушен, във който хора...
