от VeselinaVebo | авг. 25, 2023 | поезия
Моля се на август да остане, ако може,да не тръгва още… Сякаш ми е много, много рано да изпратя топлите си нощи… Имам си пътеки непребродени, сини сънища, недосънувани… Август да не бърза да си ходи! Време искам, да се налудувам… Да запомня на...
от VeselinaVebo | авг. 17, 2023 | поезия
Усмихвал ли си се, когато ти се плаче? Мълчал ли си, когато всичко в теб крещи? Летял ли си, когато душата ти със мъка крачи? И пял ли си… когато много те боли? Дарявал ли си любов, когато нищо нямаш? Мечтал ли си, когато вярата във теб кърви? Излизал ли си, когато си...
от VeselinaVebo | авг. 14, 2023 | поезия
Добрите хора… Добрите хора никога не свършват. И не продават хляб и топлина а подаряват…милват…и прегръщат …целуват и си тръгват в тишина… Добрите хора никога не плачат, за себе си поне не плачат с глас. Добрите хора никога не грачат с прегракнал от омраза глас…...
от VeselinaVebo | апр. 27, 2023 | поезия
Прегръдка Една душичка плаче неразбрана… (Но кой ли има време за това?!) Прегръдката на татко и на мама – най-хубавото нещо на света… Една прегръдка само, а пък колко лъчи се плисват в небосвода плах, и мигом се стопяват всички болки, изтриват с гума целия...
от VeselinaVebo | апр. 19, 2023 | поезия
Познавате ли хора, които стоплят душата ви всеки път, когато ги срещнете? Наричам ги хора – слънца. Сияйни присъствия – благи като сутрешни лъчи, категорични като обедно слънце и романтично искрени като младежко обяснение в любов по залез. Те са хората, с които само...
от VeselinaVebo | фев. 27, 2023 | поезия
Очевидно И да се смеем, и да плачем – живеенето е за малко. За малко само нещо значим. Една черта от химикалка. Приятели – дано са здрави. Деца – дано да са щастливи. Това най-много да оставим. Довиждане – и си отиваме. И нищо няма да си вземем. И нищичко не...
