от VeselinaVebo | дек. 4, 2021 | поезия
Искам моето детство и кутия голяма, пълна с малки вълшебства! Искам скута на мама! Искам топло огнище и смокиново сладко, искам детските книжки и ръцете на татко! Искам шала на баба и бонбоните скрити, да си чупя от хляба със ръце неизмити! Искам пролетна люлка на...
от VeselinaVebo | авг. 8, 2021 | поезия
Във неделя събирам мечти. Нямам нужда от миг за почивка. Като малките, силни пчели неуморно се трудя. С усмивка. И обичам неделните дни. Цели чудни полета от обич чакат мен. Да ги грабна. С очи да обходим небето със поглед. Само ние го можем така. Само аз, много аз и...
от VeselinaVebo | апр. 21, 2021 | поезия
Тя е мъничка царица, златокоса, светлолика. Сред цветята тя живее, на лаленце се люлее, в светъл празник рано пее: „Хайде, ставайте, дечица! И от клончета върбица колелца си изплетете, на дъсчица ги сложете, и в реката ги хвърлете. Туй, що тръгне най-напред носи...
от VeselinaVebo | мар. 16, 2021 | поезия
Просто нямам професия. Не ме питай коя съм. Безработна тотално. Но работеща – вечно. С всички санкции аз съм безпределно наясно. С всички премии – скарана. Ей така, от човечност. Обучавам на щастие. Кротко бърша сълзи. Ремонтирам криле. После пускам в движение....
от VeselinaVebo | мар. 12, 2021 | поезия
И винаги, в копнеж по незавършеност, решаваме да променим нещата. От утре ще сме вече с друга същност. По-истинска. По-бяла. По-крилата… От утре ще сме строго на диета, и даже ще я спазваме редовно. Сериозно ще се грижим за сърцето си. Ще вярваме. От утре. Безусловно....
от VeselinaVebo | фев. 22, 2021 | поезия
Приятелю, привел си рамената. Съзирам влага в твоите очи. Познавам те. Чета те като книга. Разбирам. Нещо ти тежи. Не помниш ли какво си обещахме в едни далечни, по – щастливи дни? Един от нас когато има нужда от подкрепа, да е до другия. Да го държи. Какво така...
