от VeselinaVebo | апр. 10, 2022 | поезия
Да докоснеш. Да целунеш. Да прегърнеш. Да усетиш. Да прогледнеш. Да се влюбиш. ДА изгрееш и да светиш. Да дочакаш. Да посрещнеш. Да не страдаш. Да не пречиш. Да си тук и да те няма. Да си близо и далече. Да се молиш. Да раздаваш. Да се смееш и да вярваш. Да разбираш....
от VeselinaVebo | мар. 7, 2022 | поезия
Тя е усмихната. И във очите й раждат се хиляди малки звезди. Рисува сърца по стъклото на утрото. И пламва денят във фонтан от дъги. Понякога тя е така не пораснала. Говори със птиците на собствен език. Вярва в някакви странни вълшебства, които се случват съвсем...
от VeselinaVebo | мар. 2, 2022 | поезия
Към Родината Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм не заради твойта слава и твойте подвизи и твойта бранна сила, а зарад туй, че съм безсилен...
от VeselinaVebo | фев. 28, 2022 | поезия
Здравей, не се познаваме! Приятно ми е, аз съм Пролет! Ще дойда скоро, веднага щом Малък Сечко – този глупчо ненагледен, си тръгне обиден. Но още е рано, още звездите треперят, сгушени до пушещите комини. Врабчетата търсят трохи, хората – щастие. И снегът се дипли по...
от VeselinaVebo | фев. 24, 2022 | поезия
Какво ни свързва нас — децата — в огромната световна шир? Това е думата крилата, най-хубавата дума — мир. Тя в приказките ни звънливо звучи, лее се безспир и в песничките ни прелива — най-хубавата дума — мир. За мир борбата е голяма. Мир искат всичките деца. Мир...
от VeselinaVebo | фев. 15, 2022 | поезия
В незнаен миг, в незнаен час – без шум, без дим, без слава, доброто в нас надига глас… Доброто побеждава. Дори останал пак без дъх човекът се изправя. Човекът вярва всеки път – доброто побеждава. И враг да срещнеш, гняв стаен пречупен се сломява. Нощта се сменя...
