от VeselinaVebo | май 5, 2022 | поезия
Здравей, сърце! Иска ми се днес да поговорим за мечтите. Не, не за целите, които доволно отмятаме с тикче. Нека поговорим за мечтите, които ни държат цели, будни, силни. Знаеш ли, сърце, каква е разликата между целите и мечтите? Мечтата е онази цел, на която сме...
от VeselinaVebo | май 4, 2022 | поезия
Във мен живеят точно три жени и не отстъпва никоя на йота. Едната шепне тихичко: „Падни! Покорните са най-добре в живота.“ А втората, настръхнала за бой, плете въже от тънките ми вени и драска нощем хищният й вой: „Жените не застават на колéне!„ И третата… ах! в този...
от VeselinaVebo | апр. 30, 2022 | поезия
Какво носиш, когато си с празни ръце… Какво виждаш, когато си със затворени очи… Какво казваш, когато мълчиш… Какво даваш, когато нямаш нищо… Къде отиваш, когато си спрял в себе си… Важно е… Какъв ще бъдеш днес, въпреки вчера…...
от VeselinaVebo | апр. 28, 2022 | поезия
Облечени във сивите костюми вървим по улиците на града. Говорим си само с по две-три думи и крием се зад тъмни очила… А казват, че очите ни били са на нашата душевност огледало, но сякаш сме актьори и актриси на ролите отдадени изцяло… Затворени във своите черупки...
от VeselinaVebo | апр. 27, 2022 | поезия
Усмихни се! Усмихни се мили човече! Тъга и тревога прогони надалече! Когато усмивка лицето ти сгрее, душата ти мрачна сама ще запее. Усмихни се! Усмивката значи надежда. През житейските бури тя те превежда. Тя е лек чудодеен за страх и умора. Усмивката прави ни...
от VeselinaVebo | апр. 22, 2022 | поезия
Когато си от всичко уморен, когато ти е тежко на душата, когато си на мъката си в плен и не те държат дори краката. Когато си затънал в нищета и искаш да крещиш, и да не спираш, когато ти е все едно… Така… Когато мислиш всъщност, че умираш. Тогава си спомни за своя...
