Във мен живеят точно три жени
и не отстъпва никоя на йота.
Едната шепне тихичко: „Падни!
Покорните са най-добре в живота.“
А втората, настръхнала за бой,
плете въже от тънките ми вени
и драска нощем хищният й вой:
„Жените не застават на колéне!„
И третата… ах! в този свят суров
така умело сваля всяка броня
и ме разлиства с толкова любов,
че и насън не ще да я прогоня…
Обичам си ги! И не ме е яд
душата ми да ползват за постеля.
Но някой хубав ден на Оня свят
се чудя Господ как ще ги разделя…
Ники Комедвенска