от VeselinaVebo | юли 29, 2022 | поезия
– Здравей, откъде идваш така запъхтян? – От новото време. – Така ли? И какво ми носиш? – Тъга. – Защо тъга? Не предлагат ли друго? – Не предлагат. Всичко друго липсва. – Но нали идваш от новото време. Там би трябвало да има...
от VeselinaVebo | юли 27, 2022 | притчи
Възрастна жена живеела сама. Тя искала да прекопае градината си, за да посади картофи, но тази работа била вече твърде тежка за нея. Единственият син, на когото можела да разчита, бил в затвора. Затова написала писмо, в което изплакала болката си. Мили сине, Тъгувам...
от VeselinaVebo | юли 26, 2022 | притчи
Една притча за тънката граница между свободата и робството, за доброволното робство, в което всички ние участваме. И която звучи повече от актуално в днешния ден. Фараонът бил още млад, но вече започнал да строи своята гробница, която да пази тленните му останки след...
от VeselinaVebo | юли 24, 2022 | книги
Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед. Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече ще е свършило. Знаеш ли какво има в нея?… Това е неповторима пита, поела в себе си изгреви и боровинкови храсти,вътре са и...
от VeselinaVebo | юли 21, 2022 | поезия
Добрите хора лесно се познават. Те не подскачат, често си мълчат. Когато ги обидят, просто стават и си отиват за пореден път. Добрите хора могат да прощават, Не само с думи, но и със сърце. Каквото имат, винаги раздават. И слушат те с наивност на дете. Добрите хора...
