Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед.
Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече ще е свършило.
Знаеш ли какво има в нея?…
Това е неповторима пита, поела в себе си изгреви и боровинкови храсти,вътре са и луничките от твоите ръце, и лунната светлина, огряла вечер потока,
и звездното небе, и горите в пладнешката жега, когато слънцето напича боровете,
и ситният вечерен дъждец, и други такива работи, и катерички, и лисици, зайци и елени,
и всички диви коне, които познаваме, и плуването, и ездата в гората, да, виждаш ли – истинска пита, сбрала всичко, което е това лято!
Астрид Линдгрен-„Роня, дъщерята на разбойника