от VeselinaVebo | юли 9, 2022 | поезия
Децата са като хвърчила Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато всички останете без дъх. Те се разбиват… удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят… Накрая, те политат. Нуждаят се...
от VeselinaVebo | юли 6, 2022 | притчи
Наех водопроводчик да ми помогне за възстановяването на стара ферма. Когато той тъкмо беше свършил трудния първи ден от работата, спукана гума му загуби още един час. Електрическата му бормашина не работеше и неговият стар еднотонен камион също отказа да работи....
от VeselinaVebo | юли 3, 2022 | поезия
Този свят е безумно красив! Не го гледай под свъсени вежди. Хоризонтът, изписан с небрежен курсив е вратата към белия свят на надеждите. Довери ми се. Виждаш ли тези поля – росни, свежи и много зелени, а зад тях млада, буйна, пияна гора и река като снопчета...
от VeselinaVebo | юни 29, 2022 | книги
Безработен кандидатствал за работа като „момче за всичко“ в много голяма компания. Мениджърът от отдел „Човешки ресурси“ го интервюирал, а после го изпитал и практически: накарал го да измие пода. – Наемаме ви – казал му накрая той. – Кажете ми своя имейл адрес, за да...
от VeselinaVebo | юни 28, 2022 | поезия
Душата ми е дом с отворени врати – за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището на живота… Душата ми е със отворени врати. Но-най навътре има стая със зазидани прозорци. Ключът е денонощно в мен. И рядко го превъртам във ключалката. Там...
