от VeselinaVebo | апр. 28, 2024 | поезия
…Толкова дълго те търсихме… И съдбоносно. Щастие… щастийце… Криеш се, миличко, знам. Тъкмо те видим… Тъкмо едва те докоснем… Тъкмо те хванем… и няма те… няма те там… Недялко...
от VeselinaVebo | ян. 23, 2024 | поезия
Чудното елече Далече, далече живеело Мече със козинка мека и чипо носле, ушила му мама Мецанка елече – подарък за нейното скъпо дете! Елечето имало сила голяма и пазело в буря, във дъжд и във сняг, защото със обич го правила мама – от заран да топли...
от VeselinaVebo | ное. 22, 2023 | поезия
Когато ти е трудно, се поспри! Огледай се с усмивка в полумрака. Спомни си бързо своите мечти и смело пак тръгни. Не чакай! Когато ти е трудно, поплачи! Сълзите ще измият сивотата. А после смело пак напред тръгни, почакай – ще те хвана за ръката. Когато ти е...
от VeselinaVebo | ное. 22, 2023 | поезия
на Сестра ми Сребреят днес косите ни, сестричке… Професия, деца, безброй проблеми… Приятелство и обич… Имам всичко, любимите ми хора щом са с мене! Дори не помня колко пъти ти, забравила за своите тревоги, долиташ мен, сестра си, да спасиш,...
от VeselinaVebo | ное. 22, 2023 | поезия
Ти само се смири и вярвай! В светлото. В чистото. В доброто. Пусни страха и болката. Не съди! Благодари! Обичай! Помоли се за другите. След това за себе си. Цени тези, които се грижат за сърцето ти. Пази душата. Много я пази… и Времето ще ти изпрати всичко от...
от VeselinaVebo | сеп. 4, 2023 | поезия
Не си спомням баща ми някога да е казвал на мама: – Обичам те! Но щом болест я връхлетеше, той переше и готвеше и я поглеждаше толкова ласкаво, че тя се изчервяваше, като момиче. А когато мама умря – татко се смали, залиня и набързо пое към небето. На гърба на тяхната...
