от VeselinaVebo | ное. 27, 2024 | поезия
Есента си отива Отива си вече и моята есен със мирис на дюли, със кестен на скара… С мъглата на тумби, със вятърна песен… Със жълто килимче, със шубата стара. С оголени клони, с трева окосена. със сенките дълги, с превити тополи. Изнизва се тихо в пътека...
от VeselinaVebo | окт. 15, 2024 | поезия
Ръцете мамини Ръцете мамини на хляб ухаят, на горски ягоди и пчелен мед, те най-добре от всички знаят да носят радост и стопяват лед. Ръцете мамини са неуморни – приспиват, готвят и перат, изплитат дрешки многобройни, прегръщат нежно, чудеса творят… Ръцете...
от VeselinaVebo | окт. 8, 2024 | поезия
Октомври се разплака и се сгуши, зави се с одеяло от листа….А после под чардака се промуши и тихо се обгърна с есента… И капеха сълзичките му бавно…Намокриха земята… За добро…Тя чакаше ги много от отдавна, че рожбички отглежда си…....
от VeselinaVebo | окт. 4, 2024 | поезия
Научете детето си да обича природата, да се влюбва в залеза, да се радва на разцъфналото цвете, да слуша песента на морето и да се възхищава на цветовете на изгрева. Научете детето си да обича изгубеното коте и да защитава и помага на папагала, който не може да лети....
от VeselinaVebo | сеп. 28, 2024 | поезия
Молитва за децата Ангели господни горе в небесата, звезди пътеводни, Бдете над децата! Криле разперете над рожбите мили , с любов ги пазете и дайте им сили! Неизвестен...
от VeselinaVebo | сеп. 23, 2024 | поезия
И вратичка да няма – любовта ни открива. Безкомпромисно пряма. Безкомпромисно жива. Във сърцето туптящо се промъква изрично и шепти: „Няма страшно, ще те пазя от всичко…“ Няма място, в което не умее да влиза. И просветва небето, и при хората...
