от VeselinaVebo | мар. 6, 2025 | поезия
Баба Марта се шегува… Бабо Марто, не така – не прави си с нас шега. Слънчо бърза да огрее, лястовичка да запее… Пак си нещо недоволна. Или си от хрема болна? Цъфна синия синчец, ти покри го със снежец. Пъпки люлякът разпука, Пролет на вратата чука. Да я...
от VeselinaVebo | фев. 11, 2025 | поезия
Живее ми се този живот… Някак не искам много да бързам… Някак забавям лудешкия бяг… Поуморена съм… Дишам, въздишам… А косите ми вече са в сняг… Бавно присядам, оглеждам наоколо… Искам да видя и вътре във мен… И да се...
от VeselinaVebo | фев. 5, 2025 | поезия
Приятелю, привел си рамената. Съзирам влага в твоите очи. Познавам те. Чета те като книга. Разбирам. Нещо ти тежи. Не помниш ли какво си обещахме в едни далечни, по – щастливи дни? Един от нас когато има нужда от подкрепа, да е до другия. Да го държи. Какво така...
от VeselinaVebo | ян. 28, 2025 | поезия
Не се отказвай, когато стане трудно! Не свеждай глава, а погледни нагоре! Трудностите са част от приключението и трябва да знаем, че всяка от тях има край. Събери мислите си, хвани живота си в ръце и действай! Няма време да губиш време. Няма смисъл да се предаваш....
от VeselinaVebo | ян. 27, 2025 | поезия
Изпращам ти една идея нежност, и две прегръдки, скрили топлина. Квартет щурци, свирукащи небрежно, и много, адски много тишина… По вятъра ги пращам. Не затваряй прозореца си нощем и за миг. Дори и уморено да догаря от прежни грижи – лунния светлик… Изпращам ти с...
от VeselinaVebo | дек. 20, 2024 | поезия
Искам да ти пожелая смелост да можеш да кажеш „стига“. Пожелавам ти да можеш да забравиш тези, които забравиха теб. Пожелавам ти да се научиш да отваряш прозорци, когато се затварят врати. Пожелавам ти да не се примиряваш, да не чувстваш вина, да не се затваряш...
