от VeselinaVebo | апр. 19, 2023 | поезия
Познавате ли хора, които стоплят душата ви всеки път, когато ги срещнете? Наричам ги хора – слънца. Сияйни присъствия – благи като сутрешни лъчи, категорични като обедно слънце и романтично искрени като младежко обяснение в любов по залез. Те са хората, с които само...
от VeselinaVebo | фев. 27, 2023 | поезия
Очевидно И да се смеем, и да плачем – живеенето е за малко. За малко само нещо значим. Една черта от химикалка. Приятели – дано са здрави. Деца – дано да са щастливи. Това най-много да оставим. Довиждане – и си отиваме. И нищо няма да си вземем. И нищичко не...
от VeselinaVebo | фев. 15, 2023 | поезия
Ние – майките, знам, на моменти сме страшно досадни – прекаляваме с грижи, съвети, едвам се търпим. Де да можеше някак (повярвайте, тайно мечтаем) да си легнем спокойни, без тревога за вас да заспим. Да не мислим къде сте, с кого сте, защо не звъните; да ви...
от VeselinaVebo | ян. 24, 2023 | поезия
Приятелите винаги остават Приятелите със черти познати не носят на ревера си емблема. Откриваме ги само по душата, опора щом ни дават без да вземат. За себе си мълчат, но ни изслушват, разделят наш’те грижи, свойте ризи. Приятелството не е бар задушен, във който хора...
от VeselinaVebo | ян. 6, 2023 | поезия
ПОЖЕЛАВАМ ТИ… Да се излекуваш от това, което не казваш на никого, от онези болки, които понасяш мълчаливо, от сълзите, които текат по лицето ти, преди да заспиш и от всички обиди, които преглъщаш. Пожелавам ти да се излекуваш от своите страхове, мъки и...
от VeselinaVebo | дек. 25, 2022 | поезия
Богослов Сняг се сипе, Коледо ле, над поля и над гори, във огнище, Коледо ле, бъдник весело гори. Както свети, Коледо ле, във огнище пламък злат, тъй да свети, Коледо ле, любовта по целий свят. Както сипе, Коледо ле, Бог снежинките безспир, тъй да сипе, Коледо ле, в...
