Когато си от всичко уморен, когато ти е тежко на душата, когато си на мъката си в плен и не те държат дори краката. Когато си затънал в нищета и искаш да крещиш, и да не спираш, когато ти е все едно… Така… Когато мислиш всъщност, че умираш. Тогава си спомни за своя...

Има четири важни въпроса в живота: Кое е свещено? От какво е изграден духа ни? За какво си струва да живееш, и за какво си струва да умреш? Всички те имат един отговор. Любовта. Джони...

Пълна кошничка с яйца имам днес да украся, сини, жълтички, зелени трябва да са пременени. Първото ще е червено за здраве то е отредено, и със него по челцата мама маже си децата. Тези пъстри яйчица носят радост у дома, ще видим кой ще победи щом камбана зазвъни....

За всеки ден, във който дишам. За туй, че пазиш Ти нощес духът ми жив. За да напиша, че всяко Днес е Твоят Дар. А всяко утре е награда. Че всеки сам е господар, в живота си гради преграда. Че рамки слагаме безчет, на мисли, действия и думи. Че този стих и тоз куплет,...

Подарявам ти Радост, Любов и Мечти! Подарявам ти своето цвете... Нека Щастие вечно в теб да звъни, а Живота - рисувай го цветен! И Усмивки ти пращам от мен за Добро, приеми ги... Раздавай ги после. Нека все те обливат като дъжд из ведро, ще поникнат и цветенца рòсни....

Седни до мен да ти разкажа… Нали ме питаше за любовта? Каквото мога ще ти кажа. Дано съм ти полезна със това. Ти млада си и затова – припряна и може би очакваш някакъв любовен гръм, но всъщност любовта пристига бавно – на пръсти, и е като сън. Тя няма аромат и форма....

От дъхав зюмбюл и дребна иглика, от здравец зелен и жълт минзухар, венец си надипли мома-Лазарица. В очи й приседнал небесен лазур. Снага – самодивска. Коси – старо злато. Усмивката – утро разпукнато в май… Трендафил червен е обагрил устата. А веждите – тънко усукан...

Бъди достатъчно силен, за да се срещаш със света всеки ден. Бъди достатъчно слаб, за да разбереш, че не можеш да правиш всичко сам. Бъди щедър и великодушен към онези, които се нуждаят от твоята помощ. Бъди пестелив, когато задоволяваш нуждите си. Бъди достатъчно...

Шапка ти свалям, Животе! Не че си лесен, дори си проклет. Как ме превърташ на сто оборота. Днес ме изгаряш, а утре си лед... Хлабаво няма при тебе, Животе... Не че те мразя, но как ме е яд, щом ме запратиш в деветата глуха да се задъхвам по белия свят, в черните...

Щастието ухае на априлски вятър, на бързолетна буря, на писъка на кадънките, на ленивото жужене на пчелите, на гласа на реката. Щастието ухае на дим от печката, на изскърцало таванско прозорче, на отворена градинска портичка, на стари пердета, през които се просмуква...