Сред горите на Балкана,
посред Мечата поляна,
бяла къщичка се гуши
между двете диви круши.
Тук живеят три братлета –
малки палави мечета.
Всяка сутрин буди Слънчо
Мечо, Рошльо и Медунчо.
– Съмна вече, стига сън!
Хей, момчета, хайде вън!
– Слънчо мечовците кани
вън на росните поляни.
Двете братчета добрички
търкат сънени очички –
няма време да се дреме,
за гимнастика е време!
А пък Рошльо – мързелан,
презглава завит с юрган,
сутрин все се излежава –
рано е, защо да става?
Мечо и Медунчо – хоп! –
скачат в бистрия поток.
Мият със сапун лицето,
трият с гъбата вратлето,
с душ студен се закаляват,
ден след ден по-здрави стават.
Рошльо гледа от вратата –
не обича той водата.
А след плуване и сън
сладко се закусва вън
на верандата голяма
маса вече е застлана.
Сядат братчетата двете
с питки медени в ръцете.
– Рошльо, да закусим трима.
Мед и топли питки има…
– Бързам, чакат ме игрите! –
грабнал круши неизмити,
хуква Рошльо из горите.
Цял ден с мръсния Глиганчо
скита Рошльо-повлеканчо –
изпотен и запъхтян,
мърляв, рошав, изподран.
Щом закуската привърши,
Мечо и Медунчо бързо
купичките си измиха,
къщичката подредиха.
– Хей, Медунчо – каза Мечо, –
гъбките ни свършват вече.
Знам едно местенце скрито,
с гъбки цялото покрито.
Искаш ли до този лес
излет да направим днес?
Мечо сандвичи направи,
мед да сложи на забрави
и със раниците леки
двете братчета поеха
по планинските пътеки
към Игликина поляна –
горе, чак навръх Балкана.
Гъбки вкусни насъбраха,
мащерка за чай набраха,
и глогинки, и малинки,
и узрели боровинки.
Свършва хубавият ден.
Слънчо гасне уморен.
Двете братчета се връщат
с пълни ранички към къщи.
Първо в кухнята отиват
и ръцете си измиват.
Мечо масата нарежда,
през прозореца поглежда:
– Рошльо пак ще закъснее!
Где се туй мече пилее?
– Кой го знае где се скита
и за нас дори не пита.
Аз съм гладен до премала,
мога да излапам хала.
Дай да хапнем до насита
топла гъбена чорбица
и филийка с лютеница.
А накрая да си хруснем
дренки и малини вкусни.
Ето ги – добре измити,
с капчици роса покрити…
Хайде, Мечо, сядай вече! –
гладният Медунчо рече.
Мечовците не забравят
след вечеря що да правят,
за да имат здрави зъбки,
млечнобели като гъбки.
Грабват четка във ръка,
паста в другата ръка,
търкат, търкат, след това
дълго плакнат със вода.
После двете чисти братчета
лягат в своите креватчета.
Рой звездици трепкат вън:
– Мечовци, приятен сън!
***
С тихи стъпки мълчешком
към притихналия дом
кой ли се промъква там?
Рошльо – скитникът голям.
Бутва лекичко вратата,
тихо вмъква се в кревата.
Гладен, мръсен, под юргана
в миг захърква мързелана…
Дните нижат се подред.
Рошльо не признава ред.
Сутрин, вечер гладен ходи,
неумит и мръсен броди.
Той сапуна страшно мрази,
но накрая зле загази!
Рошльо с треска тежка легна,
болест лоша го налегна.
Огън пари му главата
и горчи му във устата.
Пъшка нашият герой,
посред нощ надава вой:
– Зле съм братчета, станете!
Помощ бързо намерете!
С ,,Бърза помощ” отдалече
тук пристигна доктор Мечев.
Болният видя и каза:
– Всичко туй е от зараза!
Щом си скаран с чистотата,
болест ще те сполети в отплата!
И режим, ако не спазва строго,
Рошльо ще си пати много.
Мина месец, после три…
Рошльо тъй се промени!
Сред горите на Балкана,
посред Мечата поляна,
скачат Мечо и Медунчо,
около един … Сладунчо.
Той на Рошльо не прилича –
ред и чистота обича.
Спретнат, чист и пременен
среща всеки слънчев ден.
Петър Милев