Септември е към своя край
и лятото си отива.Отива си,
за да го заместят падащите листенца от дърветата, шаловете – плътно увити около врата, бурният вятър и чукащите капчици дъжд по перваза на прозореца.
Есента пристига пременена в многобройните нюанси на кафявото, карамелено-шоколадова
и с дъх на канела. С медени отблясъци. Сладка. Вкусна. Ухаеща на печени кестени. Опияняваща,като токущо станало младо вино. Носеща мъничко чувства на меланхолия и тъга по отиващото си лято. Но пък толкова красива, уютна, пъстра. И рисуваща любов.
Откривам я навсякъде около мен. В аромата от прясно изпечен ябълков пай. В чашката топло капучино. В запалените чаени свещички. В чувството за благодат. Във вече хладните вечери и утрини. И в топлия уют на дома.
Тръгвам към нея усмихната
и с надежда, че ще ми донесе безброй незабравими моменти, прекрасни срещи и вълнуващи трепети. Прегръщам я. И сякаш времето замира във вълшебен танц. Вдишвам от въздуха, отпивам от блаженият аромат на узрели круши и на любимите ми смокини, а очите ми жадно попиват пищните картини, събрали цветовете на живота.
Разтварям душата си за всеки нов миг, очакващ ме някъде там. Оставям се на вятъра да ме води. Потапям се в прегръдката на топлото, все още дружелюбно слънце. И чувствам се щастлива. Отварям дланите си, а в тях събирам цяла Есента.
Автор:Darini – Д. Тодорова