Не вярвам в невъзможните неща,
не ме плашете с липсата на избор –
денят се ражда, въпреки нощта,
и в сухата пустиня бликва извор…
Не вярвам в лоши хора и съдби.
Не вярвам също във сърца „от камък“!
Не вярвам в Ада ( Бог да ми прости! ),
но вярвам във божествения пламък!
Аз вярвам в споделените мечти,
в уюта на приятелското рамо,
и в прошката на влюбени очи –
в Доброто вярвам… Ах, как вярвам само!
И в пулса на забързания век,
напук на ежедневието нервно –
щом има и един добър човек,
във хората ще вярвам безрезервно.
Мариела Челебиева