Как ме завъртя живота, нямах време да го осъзная,
промениха се нещата , от началото до края…
Боже, аз една я мислех, а съвсем различна стана…
Планове, мечти, стремежи….Сринаха се! Остана жива рана…
Да напомня, че сме смъртни, че сме само прах в безкрая
и не трябва със съдбата на хазарт да се играе…
Да загърбим суетата, да сме малко по- смирени,
че сме гости на Земята и сме с време отредено…
Да живеем за момента- днеска, тука и сега,
не за вчера, не за утре-да живеем за мига!
Вчера вече си замина, утре- може да го няма,
важно е какво е днеска, плановете са измама…
РОСИЦА ГРИГОРОВА