И пак е тук дъхът на синьото ни лято,
с малинов вкус и дъхави цветя,
със позлатени класове в полята,
със писъка на чайки край брега.
С окъпани от слънцето върхари,
със лавандулово пияна синева,
със мъх сред дивните дъбрави,
с потоци бистри, спиращи дъха.
Дъхът на най-копняното ни лято,
тъй чакано, дошло на птичите крила,
прегърни ни, лято, дай ни от жарта си
и надари душите с много светлина.
автор: Сеси