от VeselinaVebo | авг. 28, 2022 | поезия
Никой не се променя, ако сам не поиска. Не се променя, ако го молите. Не се променя, ако го усмивате. Не се променя, ако използвате разум, емоции или строга любов. Има само едно нещо,което кара човек да се променя: неговото собствено осъзнаване,че има нужда да се...
от VeselinaVebo | авг. 26, 2022 | поезия
Какво е животът, приятелю – един пъзел с безброй цветове една кутия със хиляди спомени, сякаш сбрани от куп светове… Всяко утро посрещаш с надежда, че по-добър от вчера ще бъде денят. И всеки от нас пътят в различни посоки отвежда в борба за насъщния...
от VeselinaVebo | авг. 24, 2022 | поезия
Сред горите на Балкана, посред Мечата поляна, бяла къщичка се гуши между двете диви круши. Тук живеят три братлета – малки палави мечета. Всяка сутрин буди Слънчо Мечо, Рошльо и Медунчо. – Съмна вече, стига сън! Хей, момчета, хайде вън! – Слънчо мечовците кани...
от VeselinaVebo | авг. 22, 2022 | поезия
Пазете си жените, господа! Молете се да бъдат здрави, че те са като живата вода„ дори и хромите изправят прави… Пазете си жените, господа! Сърцето женско да не страда, вие почит дайте им, и свобода, заради тях идете и на клада. Заради майките, на вашите деца,...
от VeselinaVebo | авг. 18, 2022 | поезия
Попитали цветето в какво вярва. – В топлината! – отговорило то. Все още вярвам, че хората се раждат добри и остават такива, докато имат нужда да получават любов. Вярвам в това, че една секунда е достатъчна да покажеш на някого, че е част от живота ти. Една...
от VeselinaVebo | авг. 16, 2022 | поезия
Зайко майка си обича, тя е мила и добра, грижи се, за да се чувства той най-специален на света! И навсякъде се хвали колко го обича Зайка, с мека лапичка го гали, тя е най-добрата майка! Чу го Ежко в храсталака как разказва, как се хвали, съвсем мъничко изчака и пред...
