от VeselinaVebo | юни 17, 2022 | поезия
Времето нищо не ни отнема. Просто заменя едни неща с други. Заменя младостта с мъдрост, дързостта – с търпение, любовта – с приятелство… Извежда от живота ни едни хора и довежда други… Накрая дава на всеки по два метра пръст и цяла вечност тишина… И...
от VeselinaVebo | юни 3, 2022 | поезия
Какво добро направи днес? Прошепна ли най-мила дума на някой просяк без адрес, подаде ли му хляб безшумно? Надежда някому дари ли? Сълза изтри ли на сирак? И вдъхна ли на болен сили? Приятел подкрепи ли пак? А защити ли някой с чест? Погали ли бездомно куче? Какво...
от VeselinaVebo | май 25, 2022 | поезия
Усмихвай се… На весел се преструвай… Макар да ти изглежда безнадеждно. В килера на Душата арестувай Тъгата си…. Но погали я нежно. Завий я топличко… Приспи я някак. Вземи се във ръце… И покажи се… Приятели и врагове те чакат...
от VeselinaVebo | май 23, 2022 | поезия
Случайна среща, във жената бяла учителката своя аз познах! Отмина ме, не беше ме познала, затичах се, извиках и я спрях. Представих си я хубава и млада, с коси от злато във учебен час. И ако днес е бяла безпощадно, то тя е побелявала от нас… Прости ми...
от VeselinaVebo | май 18, 2022 | поезия
Къде останахте, чудни вечери, с безброй желания неизречени? Къде сте мигове, пожелавани, със откровения, незабравени цял живот? Един неразделен клас с радостни песни и шеги дълго огласяше града след петия час… Един неразделен клас, с общи тревоги и мечти,...
от VeselinaVebo | май 12, 2022 | поезия
Тя плачеше, когато я дърпаха за плитките. Когато момчетиите замеряха с прашка птичките. Когато до полуда в едно момче се влюби. Когато жива се оплака, защото го изгуби. Тя плачеше, когато остана сама. За старите си кукли, за мама, за дома. Когато се омъжи, очите си...
