от VeselinaVebo | юли 29, 2022 | поезия
– Здравей, откъде идваш така запъхтян? – От новото време. – Така ли? И какво ми носиш? – Тъга. – Защо тъга? Не предлагат ли друго? – Не предлагат. Всичко друго липсва. – Но нали идваш от новото време. Там би трябвало да има...
от VeselinaVebo | юли 21, 2022 | поезия
Добрите хора лесно се познават. Те не подскачат, често си мълчат. Когато ги обидят, просто стават и си отиват за пореден път. Добрите хора могат да прощават, Не само с думи, но и със сърце. Каквото имат, винаги раздават. И слушат те с наивност на дете. Добрите хора...
от VeselinaVebo | юли 9, 2022 | поезия
Децата са като хвърчила Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато всички останете без дъх. Те се разбиват… удрят се в покрива. Ти ги закърпваш, утешаваш и ги уверяваш, че някой ден ще летят… Накрая, те политат. Нуждаят се...
от VeselinaVebo | юли 3, 2022 | поезия
Този свят е безумно красив! Не го гледай под свъсени вежди. Хоризонтът, изписан с небрежен курсив е вратата към белия свят на надеждите. Довери ми се. Виждаш ли тези поля – росни, свежи и много зелени, а зад тях млада, буйна, пияна гора и река като снопчета...
от VeselinaVebo | юни 28, 2022 | поезия
Душата ми е дом с отворени врати – за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището на живота… Душата ми е със отворени врати. Но-най навътре има стая със зазидани прозорци. Ключът е денонощно в мен. И рядко го превъртам във ключалката. Там...
от VeselinaVebo | юни 18, 2022 | поезия
Светът е уморен и му се спи. Разбирам го. Денят бе много тежък. Все има за какво да ни боли, и има повод да ни липсва нежност…… Светът е уморен – от много тичане, от хиляди несбъднати очаквания, от всички неизречени „Обичам те!”, които в бързината сме...
