от VeselinaVebo | авг. 20, 2022 | притчи
Един човек от сутрин до вечер се трудел в своята градина, но напролет тя се обсипвала с огромно количество глухарчета, които задушавали посевите му. Какво ли не правил, за да се отърве от тях, как ли не се борил с упоритото растение, а те ставали все повече и повече....
от VeselinaVebo | авг. 19, 2022 | приказки
Вършитбата отдавна мина. Полята лежаха оголени и пусти. Една нощ заваля дъжд — равен и тих. На сутринта небето се избистри, ала над земята пропълзя хлад. Сребърни паяжинки се проточиха между шубраките. Есента бе дошла. Старият щърк разтърси криле, огледа небето и си...
от VeselinaVebo | авг. 18, 2022 | поезия
Попитали цветето в какво вярва. – В топлината! – отговорило то. Все още вярвам, че хората се раждат добри и остават такива, докато имат нужда да получават любов. Вярвам в това, че една секунда е достатъчна да покажеш на някого, че е част от живота ти. Една...
от VeselinaVebo | авг. 17, 2022 | притчи
Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът...
от VeselinaVebo | авг. 16, 2022 | поезия
Зайко майка си обича, тя е мила и добра, грижи се, за да се чувства той най-специален на света! И навсякъде се хвали колко го обича Зайка, с мека лапичка го гали, тя е най-добрата майка! Чу го Ежко в храсталака как разказва, как се хвали, съвсем мъничко изчака и пред...
