Здравей, сърце!
Иска ми се днес
да поговорим за мечтите.
Не, не за целите, които доволно отмятаме с тикче.
Нека поговорим за мечтите, които ни държат цели, будни, силни.
Знаеш ли, сърце, каква е разликата между целите и мечтите? Мечтата е онази цел, на която сме избрали да вдъхнем душа. Дали сме ѝ да диша, съвсем, като живо същество. Мислим за нея, като за наша рожба.Грижим се за това, да бъде прегръщана често. Успокояваме я, когато е унила. А когато е трудно, ѝ казваме тихо, че всичко ще бъде наред. И го вярваме.
Мечтите са онези наши деца, които си родило ти, сърце. В плод на любовта, между вярата и силата си. И досущ както всички деца , мечтите учат родителя си на живот.
И на това, как да стиснеш силно зъби, без да ги счупиш. Как да прегърнеш с все сила, без да задушиш. На смирение, учат.
На търпение.
Как да вървиш пътя си с надежда.
Няма мечта, която да не можеш да сбъднеш, сърце. Знаеш, нали?
Светът е толкова непредказуем и шарен… И толкова, толкова пълен с възможности. Трябва само да вярваш и да не спираш да опитваш. Каквото и да е, стига да е твоето нещо, струва си.
И за мечтаене, и за сбъдване.
Така, че не спирай да мечтаеш, сърце. Аз няма да спра да вярвам в мечтите ти.
Това винаги ще бъде най – тънката връзка помежду ни.
И най-топлата.
Ariadna